Кучешки впрягове или известни още като Мъшинг

Макар че на пръв поглед мъшингът може да изглежда безобидна дейност, той все още включва използването на животни за развлечения или парични награди, като туристическа атракция или в състезания. И разбира се има случаи на злоупотреба и експлоатация. Продължителното, напрегнато трениране може да компрометира здравето на кучетата. В резултат на интезивните усилия, които трябва да издържат по време на състезанията, много кучета късат мускули, получават стресиращи фрактури или се разболяват от диария, дехидратация, чревни вируси или кървене от стомашни язви. При състезания кучетата могат да загубят до 5 килограма. Стъпалата им се разкъсват от лед и дълги разстояния. Понякога животните замръзват до смърт или падат на пътя. Други умират след състезанието поради натрупване на млечна киселина, или други, които са пряко следствие от разграждането на мускулите, което отравя черния дроб и бъбреците. Те също могат да бъдат жертви в инциденти със снегомобили или да се задушат на хамута си.


В много случаи животните прекарват дните си (а понякога и вечерите), вързани на снежни места, въпреки че понякога им се дава одеяло или слама, те трябва да издържат на екстремни метеорологични условия.
Кучетата се държат вързани за дълги периоди от време или постоянно са възпрепятствани да се занимават с естественото си поведение, което ги кара да се чувстват неудовлетворени и могат да доведат до необичайни поведения като агресия, тревожност или невротично поведение и също могат да доведат до хипер-бдителност и следователно липса на сън. Вързаните животни също са три пъти по-склонни да хапят, отколкото тези, които не са.

Кучетата са социални животни и се нуждаят от помощ и взаимодействие с други кучета. Няма разлика между нуждата от компания на кучетата, които не теглят шейни, с тези, които са използвани за тези цели.

Според “Ванкувърското Хуманно Общество” (канадска организация) – страна, където мъшинга е често срещан, съществуват многобройни случаи на собственици, които се разпореждат с животните, когато вече не изпълняват или вече не са достатъчно печеливши, като ги застрелят в главата. Всъщност, един аляски собственик на кучешки впряг потвърждава това като факт, който казва, че е част от жизнения цикъл на кучето с шейна. Те също така посочват, че е обичайна практика да се убиват нежеланите кученца, онези, които не са достатъчно класни, защото не притежават значителна издръжливост и бързина. Очевидно, понякога техните 4 зъбни резци се изтръгват болезнено, за да се избегнат възможни кучешки битки или нападения над хората.

По време на извън сезона, много от тези животни живеят в ужасни условия без подходяща грижа и храна, “съхраняват се” като обикновени предмети и често се връзват на къси въжета или вериги или живеят в стръмни, нестандартни развъдници. Когато се транспортират, тези кучета трябва да могат да стоят и да седнат удобно и да бъдат защитени от екстремни климатични условия. За съжаление това не винаги е така. По време на състезанието “Iditarod Trail Sled Dog Race”, което се провежда всяка година в Аляска и обхваща 1000км за максимум 14 дни (рекордът е по-малко от 9), една трета от участващите кучета трябва да бъдат извадени от състезанието, защото умират, разболяват се, ранени са, или изтощени от принуда да работят в продължение на часове на необработен терен и при екстремни вятърни и снежни условия. През януари 2005 г. вестник “Journal of Veterinary Internal Medicine ” публикува проучване, показващо, че 61% от изследваните кучета, теглещи шейни, проявяват повишена честота на стомашни ерозии или язви след завършване на Iditarod, никой от които не е показал такива симптоми преди състезанието. Друго изследване, публикувано в Американския вестник “American Journal of Respiratory and Critical Care Medicine”, установява, че 81% от кучетата в тази надпревара показват “абнормни натрупвания” на слуз или клетъчни остатъци в долните дихателни пътища.


Дори някои собственици на кучешки впрягове признават, че кучетата страдат: Hans Gatt съобщи, че половината от кучетата му са “болни и се хранят лошо”, вероятно поради инфекции на горните дихателни пътища. Четирикратният шампион Lance Mackey каза, че не знае какво е несправедливо с кучетата му, но че е гледал как “кучешкият отбор от световна класа се разпада пред очите ми”. Paul Gebhardt трябваше да загуби състезанието, когато кучетата му не можеха да продължат поради дехидратация, спазми и наранявания. И Zoya DeNure трябваше да направи изкуствено дишане, уста в муцуна на едно от нейните кучетата, които се сринаха в хамута й. Именно заради невъзможността да се осигури благосъстоянието на животните по време на тези събития, някои спонсори като Chevron и Discovery Channel са преустановили своите дарения.

Видове Мъшинг

Ски джоринг е специален вид Мъшинг, който се отнася както за дърпане от впрегнати кучета, така и за обяздени коне от ездачи.  При този вид Мъшинг се дърпа не шейна, а скиор на ски.  Този спорт започва в Скандинавия, но днес се практикува в цял свят.
Carting е друг вид мъшинг, при който вместо шейни, впрегнатите кучета дърпат колички на колела по твърди повърхности, като асфалтово шосе – особено болезнено за кучетата, които разраняват лапите си от продължително и интензивно дърпане на количка по асфалта.

Dog scootering – кучета, теглещи колоездачи.

Freighting се отнася за кучета, използвани за транспортиране на товар (нещо, за което по принцип се използват магарета). Тези кучета дърпат изключително тежки товари и имат сравнително кратък живот. Много от тях получават хернии. Често се случва да влизат в ролята на пътна помощ като дърпат закъсали превозни средства – коли, камиони и прочие.

Weight pulling е един от може би най-мъчителните спортове на планетата. Спорт, в който кучетата са принудени да дърпат свръх-тежки товари, като силови атлети – за забавление на публиката.  Много от тях получават хернии.

Породи впрегатни кучета: аляският маламут, сибирското хъски, самоедът, ескимоските, гренландските кучета, хокайдо кен кучетата и други са впрегатни.

Аляският маламут произхожда от отглежданите кучета на едно от ескимоските племена, наричани малемиути (Mahlemiut). Тези кучета са били много едри и способни да дърпат и транспортират големи тежести. Племето на малемиутите е обитавало района на горното течение на р. Анвик в Аляска. Използвали са тези кучета, за да доставят храна в селищата си. Златната треска през 1896 г. предизвиква голямо търсене на тези кучета.

Сибирското хъски произхожда от кучетата, отглеждани от племето на чукчите, обитаващи Североизточен Сибир. Те имат култура на нивото на Каменната епоха и използват кучетата си за различни неща: да събират на едно място стадата домашни елени или да дърпат товари. Тези кучета са били по-малки и по-бързи в сравнение с отглежданите от малемиутите. Кучета от този вид са внесени в Аляска по време на Златната треска. Всъщност това събитие изиграва много важна роля във формирането на съвременните породи впрегатни кучета.
Състезанията с впрегатни кучета започват да се формират като спорт с първото за цяла Аляска Sweepstakes състезание през 1908 г. До тогава аляските мъшъри не са имали възможност да се проявят на състезание, а и са използвали своите впрягове само за работа и транспорт. Правилата на състезанията се оформят като в тях се отразява спецификата на мъшинга в различни климатични условия. Но много други различни породи кучета са били и се използват, за да дърпат шейни и колички (триколки или четириколки – когато няма сняг). Хората използват ирландски сетъри, далматинци, голдън ретрийвъри и много други породи, за да се насладят на този спорт. Много често се използват и кръстоски (дори и сибирко хъски с грейхаунд!).

Кучешките впрягове се използват в Канада, Лапландия, Гренландия, Сибир, Чукотка, Норвегия, Финландия, и Аляска. Състезанията се радват на интерес по цял свят и се провеждат на много места, например в Алпите. България също има голям брой практикуващи и почитататели на този спорт.