Езда

Жестокост ли е язденето?

Конна езда

Ако погледнем конната езда е очевидно, че конете не трябва да се яздят. Те изглеждат много добре и без да се качва някой в/у тях. Ездата е от полза единствено за ездача.  Да започнем със скелетната структура. Съществува една поговорка, че конят е готов да се язди, едва когато “коленете му се втвърдят”. Това се отнася до изчакване, докато растежните хрущялни пластини точно над коляното се преобразуват от хрущял в кост. Д-р Дейн Бенет в статията си “Time and Rate of Skeletal Maturation in Horses” казва: “Това, което хората често не осъзнават е, че има “хрущялна тъкан за растеж” в двата края на всяка кост и зад черепа, а в случая на някои кости (като таза или прешлени, които имат много “ъгли”) има множество хрущялна тъкан за растеж.  Тя продължава детайлно точния си график на превръщане от растежни хрущяли в кости – минимум 5 години и половина. Докато много хора започват да яздат конете си около 2-годишна възраст (в състезания) и 3 (при разходка в свободното време). Подробният график на д-р Ден Бенет показва, че последните хрущялни пластини към гръбначния стълб не са се втвърдили напълно, а в частност са още хрущял и не се втвърдяват изцяло до пет години и половина, с по-високи коне дори и повече.

Според проучването от 2002 г. “Практическа анатомия и пропедевтика на коня”(Practical Anatomy and Propaedeutic of the Horse), продължителността на времето за пълен растеж на епифизните хрущяли на лумбалните прешлени при чистокръвни коне например не завършва докато не навършат (средно) между 6 и 9 години! Основното заключение от това е, че е невероятно лесно да се повредят гърбовете на конете и да се изместят гръбначните им хрущяли за растеж, причинявайки болка и трайно увреждане. Освен въпроса за сливането на растежните хрущялни пластини язденето на коне на всяка възраст причинява трайно увреждане на скелета и мускулните тъкани. Александър Невзоров  заявява, че “гърбът на коня не е седалка и не е място за човешки бут, не е парче “месо” или някаква ‘terra firma’. Това е много сложна и нежна анатомична структура с изключителни функции. Освен очевидната биомеханична функция гърбът има и друга много важна функция. Работата на гръбначния мозък е да се гарантира, че отговорите от цялата нервна система могат да се предадат за сетивата на вкуса, мириса, зрението, слуха и вестибуларната функция на мозъка, за да не се изгубят в твърде много детайли. И на този особено уязвим и чувствителен орган, върху гръбначния мозък, стои ездач?!” (Nevzorov Haute Ecole Eqeuine Anthology, VOL.4, p10-11)

В проучване от 2007 г. на Matilda Homer и колеги от 295 коне в проучването, които са били считани за физически здрави при първоначален преглед, 91,5% от тях са диагностицирани с някакъв вид промяна на гръбначните израстъци след рентгеново изследване. Почти винаги гръбначните израстъци под седлото са засегнати. Най-честите резултати са снижени вътрешни пространства, включително промени в костната им структура.

Самото увреждане на гръбначния стълб се усложнява от използването на седла, колани, юзди и камшици. Седлата ограничават притока на кръв към артериалното капилярно легло, причинявайки увреждане на тъканите, както и общо износване и протриване. Но нищо не е толкова жестоко, колкото използването на юзди и камшици. Юздите причиняват болка и увреждане на сложните черепни нерви, както и на зъбите, езика и небцето. Лицевите нерви са изключително близо до кожата и по този начин са изключително чувствителни. От съществено значение е да разберете, че няма абсолютно никакъв начин да използвате юздите, без конят да изпитва болка.

Романтични карети

Работещите коне са част от ежедневието в популярни ваканционни дестинации по цял свят като стотици хиляди са заети в туристическата търговия. Романтичните и носталгични теглени от коне карети не са толкова приятни за животните, които трябва да работят дълги часове, теглейки тежки товари и да издържат екстремни метеорологични условия. Много животни прекарват цял ден, всеки ден, носейки тежки товари (тъй като се предлагат изгодни цени за туристи в трудни терени), често под пламтящото слънце, с малко сянка, вода или почивка. Изтощените животни страдат от топлинен стрес, наранявания, дехидратация, побои и рани като част от това “ваканционно преживяване”, понеже бедните им собственици не желаят да изкарат дневния си доход, работейки някаква друга работа. Икономическата печалба е по-важна за собствениците, отколкото благосъстоянието на животните. Пътуващите с карети могат да бъдат замесени в пътни произшествия с други превозни средства, особено в градовете с тежък трафик. Обикновено животните тичат бързо, което ги излага на риск да бъдат ударени от каретата (с пътници), ако трябва да спрат внезапно. Малката почивка обикновено означава да стоят на градските завои често в неподходящи условия. Когато те вече не служат за генериране на печалба, собствениците им ги продават на кланици и ги заменят.

Животните, използвани в туристическия сектор, са изправени пред редица общи проблеми. Ето някои от тях:

Претоварване: Собствениците могат да позволят на неопитни туристи да яздат коне или те могат да бъдат твърде тежки за животните. Тежките товари могат да увеличат риска от сериозни проблеми като костни фрактури.

Рани: Постоянното триене от седла и друго оборудване може да доведе до рани и възпаления.

Удари: Освен причиняване на страх ударите могат да причинят тежки и болезнени рани, които могат да се инфектират.

Липса на лечение от ветеринарните лекари: Тези животни рядко получават необходимите и специализирани ветеринарни проверки поради липса на интерес или високи разходи. Често се виждат накуцващи коне,  тъй като подковите и копитата им не се поддържат, а в същото време конете са принудени да се движат по цял ​​ден на твърда настилка, която може да бъде гореща през лятото или хлъзгава, когато е мокра, особено калдъръмената(павета или друг вид камъни).

Дехидратация и топлинни удари: Работните животни се нуждаят от много вода и сянка, за да избегнат загубата на важни минерали и соли, докато се потят. Много от тези коне страдат от недохранване и дехидратация, както и от липсата на сянка и места за почивка.

 
Позата на животното показва здравословното му състояние и дали му е удобно. Здравото животно ще има висока позиция на главата с отворени очи и уши напред. То също така трябва да стои равномерно. Изпъкналите бедрени кости, гръбнакът или тазът са знак за лошо физическо състояние.

Магарета

В много страни магаретата се използват като работни животни. Те често са принудени да вършат повече работа, отколкото телата им са в състояние да издържат . И тъй като могат да бъдат закупени много евтино, към тях се отнасят много зле.  Работещите магарета са част от ежедневието в популярни ваканционни дестинации по целия свят като стотици хиляди са заети в туристическия бизнес. В някои страни като Испания, Гърция и Йордания магаретата се използват като туристически таксита. Язденето на магарета е популярна туристическа атракция. През нощта обикновено им завръзват краката, за да не могат да се разхождат. В много страни са впрегнати да дърпат каруци, натоварени с изключително тежки товари. Отношението, с което се отнасят към тях собствениците им, е жестоко. Често се блъскат, ритат и пребиват до смърт.

Слонове

Ездата на слонове има разбираема привлекателност – тя предлага уникална възможност да се доближиш до най-голямото сухоземно животно. Все повече слонове се пленяват от дивата природа за тези туристически дейности, които засега се извършват основно в Азия, но напоследък се разпространяват и в Африка. Много слонове са заловени в ранна детска възраст, обикновено след убийството на майките им и обучавани в продължение на години чрез брутално жестоки методи. Трябва да сме наясно с жестокостта на тези дейности, за да бъдем образовани. Ограничената продължителност на живота на слоновете в плен е в ярък контраст с тази на онези, които живеят в дивата природа, където обикновено пътуват на разстояние 30 мили на ден и установяват здрави връзки помежду си, които траят цял живот. Поради неестествените условия на живот затворените слонове често страдат от изтощителни състояния на крака, артрит и други заболявания. Противно на това, което може да изглежда, слоновете не са предназначени да издържат тежки натоварвания на гърба си, всъщност всяко натоварване над 150 кг е огромно напрежение върху техния гръбначен стълб. Дървените или железни столове, които обикновено се използват за ездата на слонове, вече са доста тежки, а методите за сурово впрягане, обикновено използващи дебели въжета, често причиняват болезнени рани. Много компании, предлагащи дълги пътувания на слон, преуморяват своите животни. Те нито осигуряват достатъчно почивка, нито обогатяват техните животи, нито им позволяват да извършват естествено поведение, нито отпускат тежките им вериги. Здравите слонове се движат непрекъснато, махат с ушите си, за да се охладят и гонят мухи с опашките си. Един слон, който не се движи, обикновено е болен. Слоновете, които прекарват часове в окови и не могат да се движат свободно, показват стереотипни поведения като поклащане от едната страна на другата, отпред назад и понякога движат краката си по ужасен начин. Тези движения показват стреса, скуката и липсата на обогатена среда.

ДРЕСИРОВКА

За да контролират тези огромни животни и да ги направят покорни, те обикновено са лишени от храна и вода, изолирани от други слонове, оковани, спящи и намушвани с пръчки, които имат остри гвоздеи, прикрепени към тях в чувствителни области като ушите и очите им. Pajaan е вековен тайландски “тренировъчен” (или “опитоменителен” метод), който за съжаление е част от тайландската култура. Целта на това обучение е да “пречупи волята” на животните, да ги направи покорни и да ги направи напълно неспособни да не се подчиняват на реда на хората. Това се постига чрез отделяне на бебетата от техните майки (което само по себе си е изключително травмиращо), след което ги поставя в малки клетки, където са вързани, за да не могат да се движат. След това слонът се бие и намушква многократно с пръчки, които имат остри гвоздеи. Побоят продължава няколко дни.

Колкото повече се бори слонът, толкова по-силно го бият. Както знаете, слоновете никога не забравят, така че след pajaan тези гигантски създания винаги ще се страхуват от хората и винаги ще направят това, което им е казано. Само за 12 години в индийският щат Керала около 1000 слона са загинали по време на “обучението”. Съществуват неопровержими графични доказателства за този процес като това видео от National Geographic (Training Crush) и фоторепортажа на списанието.

Слоновете са едни от най-вдъхновяващите животни. Но независимо, дали са родени в плен или откраднати от дивата природа, те преминават тази специална дресировка, в която са емоционално и психически съсипани. Дресьорите използват насилие и господство, за да направят животните изплашени и подчинени завинаги. Слоновете многократно се удрят с bullhook – тежко оръжие с остри стоманени куки в края. Те се научават да се подчиняват на командите или се изправят пред болезнени последствия.  Металните куки обикновено се използват за доминиране на слоновете и по обиден и агресивен начин. Често виждаме наранявания на главата на животните и зад ушите, показвайки, че те са били малтретирани.

Въпреки, че са устроени да се разхождат със семействата си на големи разстояния, затворените слонове обикновено се държат здраво оковани и отделени от своите близки и приятели. Слоновете трябва да ядат 14-18 часа на ден (билки, бамбук или фураж) и да пият до 100 литра прясна вода. На тях трябва да бъде осигурена сянка през най-горещите часове на деня.

ИНЦИДЕНТИ И ДРУГИ РИСКОВЕ

Младите слонове са насилствено отделени от семейните си стада в дивата природа в най-ранна възраст, използвайки оръжия и понякога хеликоптери. Улавянето на млади животни от дивата природа, отделянето им от стадото и подлагането им на злоупотреба причинява психологическо увреждане и е много стресиращо. В съчетание с разочарованието на инстинктите си, когато живеят в плен, те стават неуравновесени. В отговор на злоупотреба или поради инцидент, който ги плаши или провокира, слоновете могат да реагират яростно. Поради техния размер дори малка грешка може да бъде фатална. И слоновете са добре известни със своята страховита памет и чувство за справедливост – те могат да бъдат много отмъстителни към своите господари. Има дълга история на инциденти, включващи езда на слонове, един от които може да прочете в тази статия.

Всеки турист, който купува билет или организира екскурзия на други към този мръсен бизнес, е отговорен за този безжалостен цикъл на злоупотреба.

Слоновите лагери в цяла Камбоджа, Тайланд, Виетнам и други азиатски страни са известни с това, че публиката вярва, че тяхната дейност е от полза за слоновете – често като се твърди, че ги спасява или им предлага “убежище” – но действителността е много по-тъмна. Международната организация за наблюдение TRAFFIC документира как дивите слонове се пленяват и измъчват до пълно емоционално и ментално съсипваване, за да позволят обществен контакт. Малките слончета се вземат от техните майки и измъчват, докато се откажат от всяка надежда и се предадат.

Контактът със слоновете също така създава рискове за здравето като евентуално разпространение на болести. Слоновете могат да носят опасни болести и да ги предават на хора. Например разпространяването на туберкулоза е доста често срещан случай. Разходките със слонове не са увеселителен парк. Те са диви животни, тежащи по един тон. Тези разходки в/у слонове не ни научават нищо за живота на тези великолепни животни в дивата природа.

 

КАМИЛИ

Камилите се използват основно за туристически преходи в пустинята или снимки с туристи. Тези дейности могат да имат отрицателно въздействие върху тяхното състояние и да причинят здравословни проблеми, тъй като не им е позволено да развиват естественото си поведение. Понякога собствениците им нямат ресурс или опит, за да се държат с тях правилно и да ги поддържат здрави. Плюенето или крещенето може да показват, че животното е претърпяло лошо преживяване или изпитва болка.  Те крещят, когато са нервни, страхуват се или защото са били отделени от своите малки. Камилите, носещи платнени намордници, обикновено плюят и / или хапят, което показва, че те чувстват, че трябва да защитят себе си от хората заради предишни лоши преживявания.

На някои места връзват главите им с остри метални намордници. Триенето и прекалено стегнатия метален намордник причиняват рани, които понякога не са видими на пръв поглед. Раните под металните или кожени каишки около главите им показват, че тези животни прекарват целия си живот вързани насила да спят с надигната глава, докато не станат прекалено уморени и се предадат на умората, въпреки болката. Често, когато камилите са уморени, не стават и собствениците им ги бият с пръчки, за да се изправят и продължат ездата.  Най-често срещаният метод, използван за идентифициране на камилите, все още е жигосване. Други използвани методи са татуирането на вътрешната устна или маркиране на ушите. Маркирането става посредством инструмент, подобен на телбод, който перфорира ушите и закача маркировка. Но тъй като камилите имат малки уши, маркировката често ги дразни и животните започват да се чешят, за да се отърват от нея. Това може да причини инфекции и сериозно да нарани ушите им.

Храна

По време на дългите преходи, когато естествената им храна не е лесно достъпна, камилите са склонни да поглъщат предмети като въжета или пластмаса, което може да им причини сериозни здравословни проблеми или дори да бъде фатално. Често храната, която се дава на тези животни, не съдържа достатъчно хранителни вещества, особено минерали като сол. Камилите са добре известни със способността си да оцеляват без вода за няколко дни, но това зависи от породата и работата, която вършат. Камилата, която пренася туристи, работи много усилено, изпотява се и трябва да пие вода (по 30 до 40 литра) всеки ден. Камилите страдат от жажда като хора. Неосигуряването от стопаните на достатъчно вода е злоупотреба. Когато тези животни са дехидратирани, те регулират телесната си температура, потят се по-малко и произвеждат по-малко урина, но това е защитен механизъм само за екстремни ситуации.

Животните, използвани в кервани, често развиват смущения в ставите, остеоартрит и артрит. На камилите им отнема от 6 до 8 години, за да порастнат в размер на възрастни, тяхното костно образуване обаче продължава до по-късно. Ако камили под 4 ½ години се използват за езда, растежът им може сериозно да бъде засегнат. За съжаление на много места често се използват камили, които са твърде млади.

Камилите са животни, които пътуват на дълги разстояния в дивата природа. Камиленото стъпало е плоско и меко и е адаптирано за пясъчни почви. Въпреки това, когато се използват за возене на туристи, камилите може да се наложи да вървят по тротоари, твърди покрити пътища и земя, които са покрити с остри предмети като нокти, тел и счупени стъкла, които могат да наранят ходилата им. Болката от раните може да направи животното куцо. Когато пътят по който минават не е равен, животните често се нараняват,  втурвайки се надолу по хълмовете, носещи тежък товар. Болните животни могат да развият треска и да не ядат. Те губят сили, коремът и краката им се подуват. Тялото им става все по-малко и по-малко. Тези животни могат да развият кожни проблеми и повечето страдат от белодробни заболявания. Камилите консумират пръст или дъвчат кости, когато имат глисти в стомасите си или минерални недостатъци. Инфекциите на кожата, причинени от паразити, са голям проблем при камилите. За да се предотвратят кожни заболявания, е важно камилите и едрогърбите камили да не остават във влажни зони или около области на животински тор, особено когато мухите са често срещани след дъжд – неща, които много собственици на камили не знаят или не ги е грижа.

Спорт

Богатите на нефт държави в Персийския залив са луди по всякакви надбягвания – независимо дали са на коне, коли, пясъчни АТВ-та или да, камили.

Отвъд факта, че всички състезания, включващи животни, носят определен елемент на жестокост, камилските състезания имат особено прословута традиция да набират млади момчета, в някои случаи деца, отвлечени и жертви на трафик от бедни села в Южна Азия, да бъдат жокеи. Някои разследвания по човешките права окриха доказателства, че младите момчета от Бангладеш в Обединените арабски емирства са били държани в близки до робски условия и са получавали малко количество храна, така че те да бъдат възможно най-леки за предстоящите турнири. По време на състезанията камилите не реагират добре на това, че малки бездомни, закъсали за пари деца ги удрят с камшици и пръчки м/у техните гърбици. Безброй деца-жокеи са загинали по време на тези състезания. През 2005 г. правителството на Обединени арабски емирства се преклони пред международния натиск и забрани детските жокеи да се състезават и бяха въведени нови роботи-жокеи. Но едно разследване на “Amnesty International” през 2010г. откри, че децата все още се наемат като жокеи в състезания.

Други животни

Разбира се експлоатират се и други видове животни за езда. В Южна Америка например се обяздват лами и алпаки. Като в резултат на ездата те страдат от същите деформации на гръбначния стълб и също са принудени да носят тежки товари.  Без значение от вида на животното експлоатацията си остава експлоатация, а поробените пленени животни се принуждават да робуват през целия си живот, търпейки огромни мъчения и брутална жестокост.

Заключение

Изследването на екзотичен пейзаж или нов град като се разхождате пеша ви приближава до природата и ви позволява да получите по-добър вкус за автентичния начин на живот на местата, които посещавате. Имате повече време да видите детайлите, сцените и обичаите, които не бихте забелязали по друг начин. Ние трябва да проумеем, че животните не са ЗА нас, а ЗАЕДНО с нас, затова трябва да спрем да ги поробваме. Опитайте се да избегнете злоупотребата с тези животни и потърсете алтернативни начини за транспортиране. В 21-и век е абсолютно ненужно да използваме животни за транспорт при наличието на толкова много машини. Всеки човек има властта да предотврати страданието на работещо животно като направи отговорни избори, които поставят първо уважението към животните.