Представете си, че сте някъде по улицата, вървите с приятели и изведнъж някой ви прострелва в гърдите. Тече кръв, чувствате болка, тъга и обърканост и молите приятелите си за помощ, но те отвръщат, че човекът, който ви е прострелял, играе игра – и няма значение, че не сте знаели това и умирате.

Това е точно, каквото се случва с ловуваните животни. Хората наричат това убийство “спорт”.  Интересно дали и психопатите спортуват и се забавляват когато убиват жертвите си? Как мислите?

Ловците преследват и убиват животни само заради садистичното удоволствие, което изпитват, а не по необходимост. Тази ненужна, насилствена форма на “развлечения” разкъсва животински семейства и оставя безброй животни без родители или зле ранени, когато ловците пропускат мишените си.

Един член на Maine BowHunters Alliance оценява, че 50% от животните, които са застреляни с арбалети, са ранени, но не са убити. Изследване на 80 бeлоопашати елени с нашийници, в които е имало радиопредаватели, откриват че, от 22 елени, които са били застреляни с “традиционно оборудване за стрелба с лък”, 11 са били ранени, но не са били открити от ловците.

Едно британско проучване за лова на елени установи, че 11% от елените, убити от ловци, умират едва след като са били застреляни два или повече пъти и че някои ранени елени страдат повече от 15 минути преди да умрат.

20% от лисиците, ранени от ловци, са застреляни отново; 10% успяват да избягат, но “гладът е най-вероятната участ” според ветеринарните лекари.

Ловът също така нарушава моделите на миграция и зимен сън и унищожава семейства. За животни като вълци и гъски, които се влюбват до живот и живеят в близки семейства, ловът може да опропасти цели общности.

Страхът и неизбежността, оглушитените шумове от стрелбата и останалата суматоха, която причиняват ловците, създава на ловуваните животни страшен стрес. Това сериозно компрометира рутината и хранителните им навици, което прави трудно за тях да съхраняват мазнините и енергията, от които се нуждаят, за да оцелеят през зимата. Силните шумове могат също така да нарушат брачните ритуали и да накарат животните, които са родители, да напуснат своите бърлоги и гнезда като оставят своите малки уязвими на естествени хищници.

ЛОВЪТ КАТО СПОРТ И ‘ЧЕСТНА ГОНИТБА’

Ловът е често наричан спорт като начин да се премине от жестоко, ненужно убийство към социално приемлива, полезна дейност. Обаче спортът включва състезание между две съгласни страни и посредничеството на съдия. И никой спорт не завършва с предумишлената смърт на един, който не желае да бъде участник.

Вреда върху популациите

Ловци, които твърдят, че убиват елени за “контролиране на популацията”, се шегуват. Фактът, че в САЩ има 30 милиона елени, въпреки годините на лов, показва, че убиването на животни не е ефективен начин за управление на популациите.
Противно на това, което ловците често казват в защита на жестокото си развлечение, ловът няма нищо общо с “опазването” или “контрола върху популацията”. Всъщност животните са често специални породи и изкуствено повишавани, за да бъдат убити от ловците.
Ако остане непроменен от хората, деликатният баланс на естествените екосистеми гарантира оцеляването на повечето видове. Естествените хищници спомагат за поддържането на този баланс като убиват само най-болните и най-слабите индивиди.

Ловците обаче се стремят да убиват животните, които биха искали да закачат над камината – обикновено най-големите и най-здрави животни, които са необходими, за да поддържат генофонда силен. Този “лов на трофеи” често отслабва останалата част от популацията на видовете. Смята се, че броят на бракониерите на слонове се е увеличил в Африка, а в Канада ловът е причинил спад на дебелорогия овен с 25% през последните 40 години. Списание “Nature” (Природа) съобщава, че “ефектът върху генетиката на популациите вероятно е много по-дълбок.”

Дори когато необичайни природни явления причиняват пренаселване, естествените процеси работят за стабилизиране на групата. Гладът и болестта са трагични, но те са начинът на природата да гарантира, че здрави, силни животни оцеляват и поддържат силата на своето стадо или група. След като ловците убиват най-големите членове на популацията, потомството на слаби възрастни среща трудности при намирането на храна и придобиването на необходимата сила, за да оцелее в екстремното време; Следователно ловът може действително да причини глад вместо да го предотврати.

СЛУЧАЙНИ ЖЕРТВИ
Планираните мишени на ловците не са единствените, които страдат. Ловните злополуки разрушават собствеността, нанасят щети и убиват коне, крави, кучета, котки, туристи и други ловци. Според Международната Ловнo-Образователна Aсоциация (International Hunter Education Association), всяка година има стотици смъртни случаи и хиляди наранявания – и тази статистика включва инциденти само с хора.

КРЪВОЖАДНОСТ И ПРЕКОМЕРНА ПЕЧАЛБА
Макар и по-малко от 5% от населението да ловуват, неловуващите са принудени да споделят много приюти за диви животни, национални гори, държавни паркове и други обществени земи с въоръжени лица, които се радват на убийството на животни. Почти 50% от ловците по света избиват и осакатяват милиони животни на обществена земя всяка година. Според някои оценки бракониерите убиват толкова много животни незаконно, че е направо скандално. Повечето държавни агенции, които са натоварени с управлението на резерватите за диви животни, национални гори, държавни паркове и други обществени земи, се финансират в частност от ловни и риболовни дейности, така че служителите на агенциите по-скоро предпочитат да си затворят очите и да насърчават тези дейности, отколкото да ги регулират или санкционират.

Тъй като агенциите за дивата природа се финансират от акцизи върху ловното и риболовно оборудване, както и приходите от продажбата на лицензи, ловците, които представляват малък процент от населението, се радват непропорционално на решаващото мнение в начина, по който се управляват дивите зони и животните, които ги обитават. Защото парите говорят, хората, които избират да участват в хуманни, несмъртоносни дейности като пешеходен туризъм и наблюдение на птици, нямат никаква роля при вземането на решения.

Ловът е допринесъл за изчезването на животинските видове по целия свят, включително тасманийския тигър и Pinguinus impennis.

САФАРИ

Хиляди ловци обичат да ходят на сафари, където плащат стотици хиляди долари, за да убият жираф, зебра, хипопотам, слон, лъв, антилопа, носорог или друго клето животно по време на сафари в Африка. От Лигата за опазване на жирафите обясняват, че от 1988 година досега популацията на жирафите е намаляла почти два пъти – от 140 000 до 80 000. След убийството винаги се снимат гордо с трофея си.

Сафарито не e единственият скъп лов. Стотици хиляди долари се плащат и за убиването на бели мечки, лосове, серверни елени, тюлени, овцебикове и други полярни живони.

Риболов

Рибите и останалите водни обитатели (някои, от които бозайнцици) са може би най-големите жертви на лова. Те се ловуват непрекъснато и в промишлени количества за нуждите на индустрията, отделно за удоволствие на любителите рибари и дори заради религиозни обичаи и традиция. Тук жертвите не могат да се опишат.

Има ежегодни фестивали, на които масово се избиват хиляди делфини и китове. Например на Фарьорски острови всяка година се организира фестивал, на който морето буквално почервенява. Кръвта на хиляди делфини обагря крайбрежията само и единствено заради традиция. Тук не става дума за нужда от оцеляване или бизнес чрез продажбата на месото им, не  – всички тези убийства се извършват само и единствено заради местните обичаи и традиция.