Медът вероятно е продуктът, който най-често е бъркан като веган. Има общоприето погрешно схващане, че медоносните пчели правят своя мед специално за нас, но това е твърде далеч от истината.
Медът се прави от пчелите за пчелите и тяхното здраве е пожертвано, когато той е събиран от хората. (справка: при ваденето на меда се премачкват пчелички по неволя). Важно е, че събирането на мед не съответства на дефиницията за веганство на „Веганското Общество“ (организацията, измислила и дефинирала го), която цели да изключи не само жестокостта, но и експлоатацията.
Какво е медът?
Медът е единственият източник на храна за медоносните пчели и основни хранителни вещества по време на по-лошото време и през зимните месеци. Медоносната пчела, видът пчела, използван в производството на мед, ще посети до 1500 цветя, за да събере достатъчно нектар, за да запълни “медния си стомах”; Втори, отделен стомах, в който ензимите започват да разграждат нектара в мед. След като се завръщат в кошера, това е повърнато и сдъвкано от “пчелните семейства”, за да се завърши процесът „направа на мед“. Кошерът работи като колектив, за да осигури на всеки член адекватен запас като всяка пчела произвежда само една дванадесета чаена лъжичка мед през целия си живот: значително по-малко, отколкото повечето хора биха очаквали. Медът е от основно значение за благосъстоянието на кошера.
ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ?
Има хиляди видове пчели, които опрашват много различни растения. Но има само седем признати вида медоносни пчели и те опрашват само конкретни култури. ( конкретни култури ! ) Фикусите (например смокинята) се опрашват от осите. Прилепите също са основните опрашители на банана, смокините, мангото, кашуто и агавето. Колибрита и пеперуди също опрашват растения денем и нощем. Освен това, съществуват и други животни (освен пчелите), произвеждащи мед – например медоносните мравки. Те се хранят с „медена роса“ – това е сок от растенията, съдържащ повече захар. Източник на сладката роса се явява листната въшка. Излишъка от сладка течност тя оставя по повърхността на листата, а медните мравки после с удоволствие я консумират. Заради това си увлечение са получили своето название.
От 12-хиляди вида мравки от огромното им семейство само 35 са надарени със способността да събират течни въглеводороди. Те принадлежат към 5 различни рода. Myrmecocystus обитава Мексико и САЩ; Camponotus и Melophorus са в Централна Австралия; Plagiolepis са родени в Южна Африка; Leptomyrmex се срещат в Австралия и Нова Гвинея. Myrmecocystus за първи път са били описани през 1881 г. от Хенри Кристофър Мак-Кук. Срещат се в райони с полу-пустинен климат, но най-често могат да бъдат забелязани в северната част на Австралия.
Откъде тези мравки събират суровината за меда?
Например североамериканските мирмекоцисти изсмукват сок от дъба, натрупват го в огромни количества в своите мравуняци като запас при случай на криза с храната. Как го съхраняват? В живите „бъчвички“ – техните коремчета. Това става само при една от кастите на медните мравки-работнички. Основните места за обитаване на медните мравки – това са пустините на Мексико, Австралия и западните части на САЩ. Там има много малко количество полезна храна и вода. По аналогия с другите видове, медните мравки живеят на колонии като всяка от тях си има свой размер. Като правило в една колония се включват от стотици до няколко милиона екземпляра, в това число и майката, която е в състояние да отделя до 1500 яйца на ден, там са още и мравките-работнички и самците.
Aко стане така, че медните мравки не могат да намерят достатъчно сладък сок по листата на растенията, то те го „издояват“ от листната въшка. Това става като я поглаждат със специфичните си „антени“, и тя отпуска необходимото им количество хранително вещество.
Как медните мравки функционират като резервоар за мед?
Мирмекоцистусите са активни през нощта. Намират захарни остатъци от дъбовите грудки и жълъдчета, поемат, колкото могат, и го отнасят в гнездото си. Донесеният от тях нектар го предават за съхранение от живите бъчвички чрез метода „уста в уста“. Благодарение на способността им да се разтягат, стомахът и коремчето на мравките-хранителки се увеличават до гигантски, в сравнение с техните собствени, размери. А за да не повредят съда и нещо да се излее, те висят, захванали се с лапките си за тавана на „склада“. Това е и най-голямото помещение в мравуняка. Но както е известно, в пустините няма достатъчно растителност, в това число и листни въшки. Поради това за преживяване медните мравки използват запасите си от храна, получавани по различен начин. Отделен вид мравки от колонията – медните „бъчвички“, които имат голям и еластичен корем, специално служат за съхранение на тази храна, като по този начин обезпечават и останалите насекоми за срока на недоимък. Тези мравки понякога са наричани „живи контейнери“. Те изпълват своите стомахчета с храна до такава степен, че като размер превишават много останалите си събратя. По този начин с това съдържание и ги хранят.
Когато им се случи да имат голям добив на медна течност, толкова се изпълват, че даже не могат да се придвижват самостоятелно и само висят в горната част на мравуняка. Веднъж един от учените издирил такава колония и открил, че вътре има около 1500 медоноски.
Ако мравките силно се нуждаят от храна, те идват при медоносните мравки и с помощта на удари, правени от техните „антени“ ги заставят да им отпуснат хранителна роса. Това позволява на мравката-майка, на самците и обикновените работнички ефективно да изпълняват своите задължения в колонията. Именно медната роса, която съдържа глюкоза и фруктоза, им дава необходимата енергия за изпълнение на техните ежедневни задачи.
Интересно е, че медната роса много се нрави по вкус на аборигените, местните жители на Австралия. Те намират тези мравуняци, улавят мравките „медни бъчвички“ и ги използват директно в своята храна като заместител на сладкиши, бонбони.
Мравките със запасите си от сок подхранват и следващото поколение – личинките. А в гладни времена тези запаси се ползват и от възрастните екземпляри. Медът на „медните мравки“ по вкус прилича на пчелния мед. От 1000 мравки-бъчвички може да се добие почти 400 грама мед. В гнездото обикновено обитават около 1500 такива мравки-медоноски.
В мравчената общност функцията на „бъчви“ може да изпълнява всеки млад работник, според случайността. Този екземпляр, който се е върнал с добив, търси място за съхранение на товара и го отдава на първия срещнат млад екземпляр. Работникът приема сладката течност и скоро започват да го обсаждат и други, върнали се от „паша“ мравки, за да му оставят своята течност. „Резервоарът“ може да се разтегне доста, както и става на практика.
Неетични практики
Твърденията, че консумирането на мед помага на пчелната популация да процъфтява, не са верни. Когато фермерите отстраняват меда от кошера, те го заменят със заместител на захарта, което е значително по-лошо за здравето на пчелите, тъй като в него липсват основните хранителни вещества, мазнини и витамини от меда, който си произвеждат. Пчелите след това се изчерпват, като работят, за да заменят липсващия мед. По време на отстраняването на меда, пчелите могат да умрат, след като ужилят фермерите.
Медосносните пчели са специално развъждани, за да увеличат производителността. Вече застрашени, това селективно отглеждане намалява популационния генофонд и увеличава чувствителността им към болести и в огромни мащаби умират бързо. Болестите се причиняват и от вноса на различни видове пчели за употреба в кошерите.
Тези заболявания се разпространяват до хилядите други опрашители, на които ние и другите животни разчитаме, оспорвайки общия мит, че производството на мед е полезно за нашата околна среда.
В допълнение, много кошери се умъртвяват след прибиране на реколтата, за да се намалят разходите на земеделските производители. На кралицата на пчелите често ѝ се подрязват крилата от пчеларите, за да не напуска кошера, произвеждайки нова колония другаде, което би намалило производителността и печалбата.
Само в САЩ количеството произведен мед е нараснало с 19% от 2013 г. до 2014 г., а популярността на меда не показва признаци на забавяне. Медната промишленост, подобно на много други търговски индустрии, е насочена към печалбата, където благосъстоянието на пчелите винаги е на втори план за разлика от търговската печалба.
Използват се системи за упояване на майките с CO2. Цитат:
Бях се отчаял къде да търся необходимото ми оборудване, но приятел ме светна, че в аквариумите използват именно подобни системи. Става въпрос за професионална CO2 бутилка с обем от 0.5 до 2.0kg. Към нея се навива специален прецизен блок с редуцир-вентил, два манометъра и иглен регулатор. Налягането първо трябва да се смъкне от 80 атмосфери до около 1.0-1.5, а след това с игления вентил трябва да може прецизно да се регулира потока на газа с точност до 1-2 мехурчета на секунда (виждат се в специален съд, наречен БРОЯЧ НА МЕХУРЧЕТА). След това има бурканче за затопляне на газа, защото при изтичането си от бутилката той се охлажа. Та всичко това вече го имам в два комплекта и остана само да си реша проблемите с търтеите и с майките.
Изкуствено осеменяване на пчелните майки
Една неплодна майка живее няколко дена преди оплождането, и чак тогава трябва да се осеменява изкуствено.
След осеменяването пак трябва да живее няколко дена, и чак тогава се продава на някое семейство.
Пчелите няма да направят мед, ако нямат пчела майка. Някои пчелари ще поръчат пчели майки, много от които са изкуствено осеменени, процес, при който мъжките пчели се разчленяват (това причинява нервен импулс от който еякулират) и се изцежда спермата, която след това се вкарва насилствено в избраните за пчели майки.
Пътуването може да е грубо за пчелите майки, които често са ранени или убити по време на пътуването. Когато една пчела майка пристига по пощата и в крайна сметка евентуално в кутийка, пчеларите ѝ откъсват крилата, за да не отлети.
Селекция
Над 50% от майките по време на селекция ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЕ УБИВАТ, а при интензивна селекция процента на убийствата може да достигне до 70-80%. Няма как – това е цената, която трябва да заплатят пчеларите, ако искат да направят качествена селекция. Това също така силно увеличава стойността на оцелелите майки, но за сметка на това тези оцелели майки са истински РЕКОРДЬОРКИ по параметъра, според който се селекционират. Ако не знаете, истински добра селекция се получава тогава, когато безжалостно се убиват майките, които не отговарят на критериите. Никакви компромиси, никакво съжаление от типа “абе хайде да я оставя жива и да поработи малко”.
Състезанието започва още на масата за оплождане. Още там се отбракуват някакъв процент майки по визуално определими признаци. После оплодените майки се придават на осиротени семейства и се започва тяхното наблюдение. Още през първия месец отпадат майките, които снасят най-малко на брой яйца. През втория месец, когато всички пчели в семейството станат дъщери на майката, тогава се прави преценка за това дали семействата са спокойни или агресивни. На този етап също отпадат майки. И после се продължава нататък, съгласно стриктно разписана програма. В процеса на действие на тази програма се създава дърво от линии (родословно дърво) и то се поддържа валидно за много поколения. Някои от параметрите на селекцията се определят с голямо закъснение, тогава, когато дадената майка вече си има дъщери и дори внучки. Ако такава майка (баба) отпадне от селекцията по някой от късно-определимите параметри, тогава заедно с тази баба се унищожава и цялото нейно потомство.
Родословното дърво прекалено бързо се разраства и ако искат да държат генетичен материал за всички “родословни клони”, броят на необходимите кошери в ген-банката започва да нараства с лавинообразна скорост. Да, ама няма как да се поддържат и проследяват един милион кошера. Просто се налага лимитиране на бройката до някакво “разумно ниво” от например 100 или 200 кошера, което пък автоматично означава, че от “родословното дърво” ще се убиват пчели, не защото са лоши, а защото се е изчерпал лимита от кошери.
Всяка година се премахват едни майки и на тяхно място се поставят други.
Убийство при опушване?
Правилно, за да извадят меда пчеларите опушват кошерите, за да разкарат пчелите, но винаги остават по няколко смели пчели, които да бранят меда – те биват инцидентно премачквани.
Ефекти върху околната среда
Масовото размножаване на медоносните пчели засяга популациите на други конкурентни нектарни насекоми, включително други немедоносни пчели. Претоварени от все по-надуващите се количества от отглежданите медоносни пчели, броят на земните пчели и различните видове птици намалява.
Вносът и износът на мед също увеличава нашия въглероден отпечатък чрез емисиите, свързани с транспорта. Например 90% от медът консумиран във Великобритания се внася предимно от Китай и Турция.
Здравословен ли е медът?
Когато хората ядат мед, той веднага започва да реабсорбира влагата от стомаха и стомашната флора. Той разрушава масово нашата симбиотична бактериална популация. При хората, медът е киселинно образуващ и декалциращ в пъти повече отколкото тръстикова или цвеклова захар. Тялото изтегля калций от зъбите и костите ни, ако е необходимо, за да неутрализира киселините, които са внесени или образувани. Манитната киселина (manite acid) на меда е протоплазмена отрова. Тя взаимодейства с протеина и от това образува алкохол, амоняк и въглеродна киселина.
Веган алтернативи
За разлика от пчелите, хората могат да процъфтяват без мед в диетата си. За щастие има цяла гама от леснодостъпни вегански алтернативи за тези, които обичат сладко. Сироп от фурми, кленов сироп, меласа, бътърскоч, златен сироп от тръстикова захар, агаве нектар са напълно приложими опции, независимо дали имате нужда от продукт за печене, готвене, като подсладител за напитки, или да ядете лъжица от Буркана в края на един дълъг ден.
Ако искате да подкрепите пчелите, моля не купувайте: пчелно млечице, пчелен восък, пчелен прашец, прополис, пчелен мед, както и продукти, съдържащи горепосочените като част от състава или какъвто и да е друг пчелен продукт.