Коприната е влакното, което копринените буби тъкат, за да приготвят своите пашкули. 
Така наречената „копринена буба“, всъщност е опитоменo насекомо, което в природата преминава през едни и същи етапи на метаморфоза – яйце, ларва, какавида и възрастен – което правят всички пеперуди. В този момент може би си мислите – каква е вредата при събирането на коприната?

За да излязат от пашкулите си, копринените буби започват да си проправят път дъвчейки – като по този начин, силно съкращават дължината на копринените нишки и намаляват тяхната стойност, както и блясъка на произведения материал. За да се избегне това унищожаване на суровините, копринените фермери ги задушават, т.е. убиват какавидите като ги пекат, потапят ги във вряща вода или по-рядко ги замразяват, или пробождат с игла.

Коприната се извлича от пашкулите на ларвите, така че повечето насекоми, отгледани от индустрията, не преживяват какавидения етап, тъй като те са сварени на пара или обгазени с отрови, докато са все още в пашкулите си.

Приблизително 3000 копринени буби загиват за всеки килограм коприна. Червеите не могат да покажат страданието си по начини, които хората лесно разпознават – като крещене. Всеки, който някога е виждал земни червеи, знае как те се стряскат, когато техните тъмни домове са разкрити. Трябва да признаем, че те са чувствителни и се страхуват за живота си. Те също така произвеждат ендорфини и имат физически реакции за болка.

Последните данни, предоставени от Организацията по прехрана и земеделие (FAO), специализирана агенция на ООН, която ръководи международните усилия в борбата срещу глада, обявява, че за 2012 г. са произведени 161 661 метрични тона сурова коприна, което означава 161 661 000 килограма. Цифрата на производството на сурова коприна от 2013 г. на FAO е вече 167 913 метрични тона. Сега, до колко копринени буби това означава. Тези числа също варират, но средният диапазон е 4 400-14 969 на килограм или 2 000-6 804 на килограм. (По-високата цифра е предоставена от Kusuma Rajaiah – индийски държавен служител и създател на коприна Ахимса.)

Ахимса коприна – създадена от Kusuma Rajaiah и промотирана като мирна коприна, cruelty-free и прочие. Всъщност истината е, че няма мирна коприна или такава без жестокост. Beauty Without Cruelty (BWC) разследва продукцията на ахимса коприна като посещава Kusuma Rajaiah и го придружава до Федерацията на Пашкулопроизводителите на Dharmavaram и вижда как и какви пашкули се използват за производството на така наречената „Ахимса коприна“ или „Ахимса мирна коприна“. В копринарската федерация, управлявана от индийското държавно правителство, има две разновидности за пашкули: ЧС (чуждестранна раса) и МС (местна раса). ЧС пашкулите, получени от Бенгалуру, са кремави на цвят и навити на дълги нишки в сравнение със златисто жълтите МС пашкули. На бубите от ЧС и МС е позволено да пробият тези пашкули и да се чифтосат. Получените кръстосани пашкули са бледо златисти, а мъжките буби, които излизат първи, са по-малки от женските. При излизането от пашкулите, мъжките и женските буби са държани заедно за 3 часа, за да се чифтосат. След това женските се отделят и се поставят в тави, за да снасят яйца. Мъжките се поставят в хладилник и се държат в полузазамръзено състояние и се извеждат отново и отново за чифтосване. След като репродуктивната им способност намалее, те се изхвърлят в кошчето за боклук и бавно загиват. Женските, които са снесли яйца, веднага се смилат в миксер и смазаните им тела се проверяват под микроскоп. Ако се открие някаква болест, стотиците яйца, които те са снесли, също се разрушават незабавно. Произведените яйца пък се продават на фермери, които се грижат те да станат копринени гъсеници и после да се превърнат в пашкули.
Така този дизайнер се опита да съживи Bhagalpur handloom-ската индустрията, популяризирайки тази коприна като „cruelty-free, екологична и ненасилствена, неубиваща какавиди“. Той казва, че дивите пашкули се държат в продължение на 10 до 15 дни, докато „възрастните буби се появят“. Но той не казва какво се случва с тях после… Колко са смазани, за да ги проверят за заболявания и колко са изхвърлени в кошчето, защото репродуктивната им способност е намаляла. Както и да е. „Ахимса коприната“ не е ахимса, защото пеперудите са деформирани и не могат да летят.  Всеки пробит пашкул, използван за така наречената „Ахимса коприна“ или „Ахимса мирна коприна“, представлява страдание и смърт на една Копринена пеперуда. Тя не се различава от традиционната коприна, за която всеки варен пашкул също представлява смъртта на един живот. 

Основно коприната се прави от копринени буби, но трябва да отбележим, че също се произвежда и от редица други насекоми като ембиите, „ципокрили“ (пчели, оси и мравки), люспенициеднодневки, трипси, цикадкитвърдокрили, двукрилизлатоочици. Други видове членестоноги също произвеждат коприна, най-вече различни паякообразни, като паяци. Паякообразната коприна се използва експериментално в медицинската сфера за коригиране на костите и за военни цели, за да се създаде алтернатива на Кевлар, чрез вмъкване на паяжинни гени в кози, така че да отделят коприна в млякото си, от което се правят защитни жилетки. Не се бъзикаме!


Коприната не се използва само за дрехи. Тя намира широко приложение и в производството на козметика. От нея се произвеждат хидролизирани копринени протеини, копринени аминокиселини, копринен прах и серицинКопринените аминокиселини се получават от стрити копринени влакна – сурова коприна, пашкула на копринената буба чрез хидролиза, последвана от деалкилиране и сушене. Аминокиселините се използват при производството на различни кремове – хидратиращи, подхранващи, придаващи блясък, подпомагащи изглаждането на бръчките, за зарастване на пукнатини. В състава на шампоаните, балсамите и геловете за коса се използват в качеството на защитно, овлажняващо, подхранващо средство, подпомагащо също и по-продължителното съхранение на прическата. Също така се влага в съставите на средства за лечение на себорея и за такива с успокояващ ефект. Концентрацията им в козметичните продукти е от 1-2.5%. Копринените протеини са способни да задържат вода с тегло 300 пъти по-голямо от тяхното собствено. Концентрацията им в козметичните продукти е между 1 и 5% в повечето случаи.

Що се отнася до това дали копринените буби или насекомите като цяло са чувствителни и могат да изпитат болка, проучванията, проведени с морфин, показват реакциите на насекомите като показателни, за способността да усещат болка. Все пак, тези същества се отглеждат, поробват и убиват за ненужна луксозна тъкан. Само защото тези малки създания изглеждат толкова чужди и различни от нас, не означава, че те заслужават експлоатация. Животът им може да изглежда кратък и без значение, но същото може да се каже и за нас от външна гледна точка. Факт е, че те са живи същества, които имат свои собствени мозъци, нерви и желания.  За щастие има многобройни алтернативи на коприна, включително изкуствена коприна, копринено-памучно дърво, milkweed seed-pod fibers, полиестер, tencel/lyocell, и т.н.