Норки, лисици и чинчили обикновено идват на ум, когато темата за кожодерството се появи, но безброй други видове също се експлоатират. От най-малката копринена буба до най-голямата лама, животните, използвани за облекло, страдат и плащат с живота си.

Астраган е вид скъпа обработена агнешка кожа с къдрав черен или сив косъм от току-що родени каракулски агнета или техните фетуси. Агнешката кожа от бебета се дере от първото до третото денонощие след раждането. Кожата на новородените агнета в основата си се състои от бобовидни къдрици, създаващи красиви рисунки. След третия ден обаче, с растежа на косъма къдриците започват да се разрушават и образуват вълна от грубия тип. За да се получи кожата от каракулския фетус(наричана „broadtail“) се отрязва гърлото на майката и корема ѝ се отваря, за да се извлече нероденото агне. Кожата от фетуси е високо ценена заради нейната гладкост. Представете си колко бременни майки убиват, за да могат да направят едно палто от техните неродени бебета.

Дизайнерката Стела Маккартни е оприличила носенето на каракулска кожа като „обличане с фетуси“. Астраган е известен още като „Каракулска кожа“ или „Персийска вълна“. Всяка година се убиват около 4 милиона каракулски агнета.

Тюленска кожа  Стотици хиляди тюлени се убиват всяка година за кожи, месо, масло (продава се като здравна добавка) и пениси (използвани за афродизиаци на азиатските пазари). Мнозинството от тях се ловуват в Канада. В момента се практикува ловът на тюлени в девет страни: Канада, Съединените щати, Намибия, Гренландия, Исландия, Норвегия, Русия, Финландия и Швеция. Канадското министерство на рибарството и океаните (DFO) регламентира ловът на тюлени в Канада. То определя квотите, следи лова, проучва популациите от тюлени, работи с „Канадската асоциация на ловците на тюлени“, за да обучава ловци на тюлени, на нови норми и промотира лова на тюлени чрез своя уебсайт и говорители. DFO определи квотите за улов на 90 000 тюлена през 2007 г .; 275 000 през 2008 г .; 280 000 през 2009 г .; И 330 000 през 2010 г. Действителните убийства през последните години са по-малко от квотите: 82 800 през 2007 г .; 217,800 през 2008 г .; 72 400 през 2009 г .; И 67 000 през 2010 г.

По-малките тюлени обикновено се убиват с тояги или хакапик (оръжие подобно на кирка). По-старите тюлени обикновено се застрелват от разстояние с пушка. Някои тюлени не умират мигновено и успяват да избягат от ловците, за да умрат в бавна и болезнена смърт.

Убийство на бебета

  

Канадският лов на тюлени се осъществява през сезона, когато се раждат бебета. Убиването на бебета с бели кожи в търговския лов е било забранено. Не съществуват обаче правила срещу убиването им за „лична употреба“ или убиването на техните майки. Когато бебетата са 12-дневни и губят бебешката си кожа, те могат да бъдат убивани за търговската мрежа. По-голямата част от убитите тюлени са на възраст под една година. Много тюлени са все още живи и в пълно съзнание по време на дрането. През 2007 г. Норвегия заяви, че 29 000 гренландски тюлени са били убити, Русия твърди, че са били убити 5 479 тюлени, а Гренландия твърди, че в съответните ловувания на тюлени са убити 90 000 тюлени. В края на 60-те години на ХХ век популациите от гренландски тюлени в северозападната част на Атлантическия океан са намалели до около 2 милиона в резултат на годишните проценти на убийства в Канада, които са били средно над 291 000 от 1952 до 1970 г. Последното деситилетие бяха въведени нови правила, които ограничиха улова до 400 тюлена на ден и 2000 на кораб общо. Проучване през 2007 г., проведено от DFO, оценява популацията на 5,5 милиона. В Канада е незаконно да ловуват новородени гренландски тюлени (с бели коси) и млади качулати тюлени. Когато младите тюленчета започват да сменят своята нежно бяла козина на възраст от 12 до 14 дни, те се наричат „рошаво яке“ и могат да се ловуват в търговската мрежа.

Ферми за кожа

Това са ферми в които животните се отглеждат единствено и само за кожа. След като се одерат кожите, останалата част от телата не се използва и се изхвърля. Повечето животни там са диви. Най-често отглежданото животно във ферми за кожа е норката. Други животни, използвани за кожа включват: лисици, зайци, чинчили, бобри, рисове, язовци, видри, кучета, койоти, миещи мечки, белки, самури, катерици и други гризачи. Повечето ферми за кожи могат да бъдат намерени в Европа. Животните са държани в малки, тесни клетки, което причинява много емоционален и физически стрес. Те са хранени с месни субпродукти. Водата се осигурява от система, която често замръзва през зимата.

Методи за убиване

Методите за убиване на фермите са ужасни. Те използват различни методи, за да убиват животните, без да повреждат кожата им. Малките животни могат да бъдат поставени в кутии и отровени от горещия двигател на камион. По-големите животни имат скоби, приложени върху техните устни и пръчки, поставени в техните ануси и са с електрически ток. Други обичайни методи за умъртвяване, използвани във фермите, са газовите камери, чупенето на врата и декомпресиращите камери.
Не всички тези методи винаги ефективно убиват животните и някои животни се „събуждат“, докато ги дерат. В много страни масова практика е и да се дерат без да се умъртвяват,  докато са все още живи. Тоест в съзнание, без упойка, и след като бъдат одрани са захвърлени да агонизират – бавно и мъчително.

Кожата идва от екстремно жестока кожарска индустрия.
„Няма нищо модерно в мъртво животно, което е било жестоко убито, само защото някои хора смятат, че изглеждат готино“ – Стела Маккартни, моден дизайнер.

Капани

Освен отглеждането на животни във ферми, се използват и капани за улавянето им. Когато животните са хванати в капан, може да минат дни преди ловецът да ги открие. Около 1 от 4 хванати животни избягват като дъвчат собствения си крак или лапа. Избягалите животни ще умрат от загуба на кръв, треска или гангрена, или ще бъдат убити от хищник. Капанът не улавя само животни, подходящи за кожа. До 50% от заловените животни се изхвърлят като „отпадъчни животни“. Това включва много домашни котки и кучета.

Кучета и котки

Въпреки че добивът на ценни кожи от кучета и котки в Европа е забранен, това не означава, че не може да бъде реализиран другаде, като например – Китай. Съвсем сериозно. Всеки ден се убиват милиони кучета и котки в китайската кожена индустрия. Вие имате ли китайски кожени продукти? Ако да, то много вероятно те да са от кучета и котки. Ако вие купувате или носите кожа, трябва да споделите вината за страданието на тези животни, казва Трент Резнър.

Когато американските и европейски потребители пазаруват кожени изделия, вероятно не се задълбочават в съзнанията си, че новите им колани, торби или обувки, може да не се правят от крави или прасета, а от котки и кучета. Но това не е само вероятност, трудно е потребителите да знаят от каква точно кожа са направени кожените им продукти. Почти цялата кучешка или котешка кожа идва от Китай. Италия, Франция, Дания, Гърция, Белгия и Австралия забраняват вноса на домашна котешка и кучешка кожа, но продажбата все още е тъй да се каже легална. В повечето страни артикули, изработени от котешка и кучешка кожа, се предлагат под формата на играчки за животни или като декорация на дрехи като ботуши, якета и чанти. Сега промените в китайската култура, по-големият натиск от САЩ и предстоящото търговско споразумение се комбинират, за да се подмие тази контрабандна търговия. САЩ забраниха вноса на кучешка и котешка кожа, която се наказва с глоби до 10 000 долара, като част от Закона за защита на кучетата и котетата от 2000 г. Но разграничаването на кожите от кучета и котки с кожа от крави, овце и свине не е лесна задача, което дава възможност на безскрупулни производители да предават кожа от кучета и котки като кожа от легално позволените животни. Според доклад на изследователската служба на Конгреса през 2014 г. САЩ внасят 8,5 млрд. Долара в кожени изделия от Китай. Не е известно колко от общата сума всяка година може да бъде кучешка или котешка кожа.

Полемиката върху кожата от кучета и котки достигна нови висоти през 2014 г., когато един разузнавач под прикритие, работещ за „PЕТА Asia“, откри, че кучета са убивани за МАСОВО производство на кожи в Китай. Според PETA, служителите са съобщили, че 100-200 кучета са убивани там ежедневно и потвърдиха, че получената кожа е предназначена за износ и продажба на американския пазар. Разбирасе, ще е наивно ако смятате, че китайски кожени стоки не идват и на европейския пазар. Графичните кадри направени от „PETA Asia“ показват как кучетата са притиснати, преди да бъдат прерязани гърлата и кожата им се дере докато са все още живи.

Милиони Кенгурута са убивани всяка година и кожите им често се използват за футболни обувки. Въпреки че австралийското правителство изисква ловците да стрелят по животните, осиротелите малки кенгура и ранените възрастни, според правителството, трябва да бъдат обезглавени или застреляни в главата „за да се унищожи мозъка“. След като научи за тези жестоки методи на убийство, футболната звезда Дейвид Бекъм смени обувките си с направени от синтетични материали през 2006 г., а Adidas спря да използва кенгуровата кожа за обувки през 2012 г.

Кравешка кожа

Най-големият производител и износител на кравешка кожа в света е Индия. Всички знаем, че в Индия кравата е свещено животно и на дълбок почит.  Но всичко това, очевидно почитание и защита прикрива търговията с крави и кравешки продукти, която включва невероятно варварство и жестокост. Голяма част от злоупотребите произтичат от факта, че търговията и клането на крави е почти напълно нелегална и незаконна – но властите, които трябва да я спрат, са редовно подкупвани, за да я продължат. Поради това няма никакъв контрол или регулиране на търговията навсякъде по линията. Макар, че индусите държат кравата със специално уважение, а джайнистите смятат целия живот за толкова свещен, че се опитват да избегнат нараняването дори на насекоми, разследванията показват, че всички големи общности в Индия са съучастници в жестокото отношение към кравите. Хинду стопаните позволяват на кравите им да бъдат взети за клане. Мюсюлманите ги убиват, използвайки примитивни техники в ужасни условия. Хиндуисти, джaйнисти, сикхи, мюсюлмани и християни, всички печелят. Благодарение на лобирането на индуски националисти, клането на крави е забранено във всички индийски щатове и територии, с изключение на Западен Бенгал, на североизток и Керала в далечния юг. Резултатът от това е тайни кланици, разположени в краищата на страната, особено в мюсюлманските квартали на градовете. „Има огромен трафик на едър рогат добитък както в Западен Бенгал, така и в Керала“, заяви г-жа Ганди, министър на социалната справедливост и овластяване и ветеран в борбата срещу злоупотребата с животни от всякакъв род. Тя продължава: „Онези, които отиват в Западен Бенгал, пътуват с камион и влак и отиват до милионите. Законът казва, че не можете да транспортирате повече от 4, но те вкарват до 70.. Когато пътуват с влак, всеки вагон трябва е предвиден да издържа 80 до 100 говеда, но те напъхват до 900. Видях 900 крави, излизащи от вагона на влак, а 400 до 500 от тях излязоха мъртви.“ Още по-ужасяващо е транспортирането на крави към кланиците до границата Керала. Г-жа Ганди казва: „По пътя към Керала те не пътуват с камиони или влакове: те са вързани и бити и принуждвани да вървят пеша, от 7 до 9км на ден“. Всички кланици в Керала са на границата. „Тъй като са ходили и ходили и ходили, добитъкът е загубил много тегло, за да увеличи теглото и размера на парите, които ще получат, трафикантите ги карат да пият вода с меден сулфат, който разрушава бъбреците и прави невъзможно за тях преминаването на вода – така че, когато те се претеглят, те имат 15 кг вода вътре в тях и са в крайна агония.“

Ingrid Newkirk, президент на PETA,  последва един от керваните с едър рогат добитък, който се препъваше към Керала. „Това е ужасно пътешествие„, пише тя в предстоящия брой на „Animal Times“, списанието на PETA.  „За да се движат, водачите бият животното по хълбоците, където няма тлъстина. На кравите не им е позволено да си почиват или пият. Много получават отоци на колене. Водачите ги бият и насилват да се изправят. Ако това не работи, те измъчват кравите да се движат, като трият лют червен пипер и тютюн в очите им. Когато най-накрая стигнат до кланиците, които стоят на границата с Керала, краят, с който се сблъскват е неизразим, казва г-жа Ганди. „В Керала те също имат уникален начин да ги убият – нанасят им десетина удара с чук, по главите.

За направата на едно палто са необходими около 300 броя чинчили, 8 тюлена, 60 норки, 250 катерици, 20 лисици, 8 кучета, 30 котки, 6 леопарда, 2 гепарда, 3 барса (снежни леопарда), 30 бобри, 17 червени риса (бобкета), 12 вълци..

Какво можем да направим?

Можем да спрем да купуваме продукти от естествена кожа. В днешо време съществуват толкова много алтернативи на естествената кожа, които са качествени, дори по-качествени и са създадени без убийства и жестокост. Почти навсякъде, където пазаруваме, можем да намерим богат избор от якета, обувки и аксесоари, изработени от материали като памук, лен, рами, юта и синтетика. Най-добрите дизайнери също използват стъклопласт, поливинилхлорид и pleather.